Нещо друго за луната
Под диска на луната - кръгъл,
не помня колко съм се лъгал,
в очакване на нещо ново
вместо тегло, като олово.
Не е ли лунната пътека
измама древна за човека,
че любовта по нея ходи
и тя към щастие ни води?
Изречените лунни думи
не стават ли и те на шуми,
когато слънцето изгрее
и ден в сърцето ни узрее?
И всяка клетва под луната
за вярност към и от жената,
не губи ли от свойта сила,
зората щом я е надвила?
Под диска на луната - кръгъл,
разделянето е на ъгъл.
Погледнеш ли назад нагледно,
не виждаш другия - последно...
© Никола Апостолов All rights reserved.
