Нещо такова...
В небето на отминали недели
да видиш че крилете ти ги няма
че някъде покълнали ръцете ми
подреждат маса с чай за двама...
и в струните занитена мелодия
да стича по клавишите утеха
по белите да врича пожелания
а с черните да си гради пътека...
... която да последваш в понеделник
а вторниците да зачеркнеш в календара
защото всяка сряда е причината
в четвъртък да не мога да остана
и тихичко от петък да подреждаш
до тъмно в събота следите ни
и някъде в отминали недели –
нотирали за сетен път очите ми...
... да видиш че завинаги те нямам!
