Нещо тъжно
Нещо тъжно в мислите ми пари -
огънят на първите сълзи
и споменът за слънчевите гари,
за порива на нежните брези.
Нещо тъжно в погледа ми стене -
ласката на майчината длан
и ромонът на стичащо се време,
след което си навеки сам.
Нещо тъжно в моя блян пулсира -
слънцето на първия копнеж,
което в плен на утрото умира,
а ти отчаян искаш да го спреш.
И нещо тъжно в моя лик остава
от всяка радост и от всеки плач.
Животът неусетно преминава -
нежно утро, теменужен здрач.
И нещо тъжно във душата пее
за залеза на всяка красота,
а вятър глухо спомените вее
и покорéн се слива с песента.
© Даниела Борисова All rights reserved.
