Apr 17, 2008, 11:47 PM

Несигурност

  Poetry
817 0 3
За какво да пиша?
Като за нищо не ставам,
на себе си се подигравам.
Какви ли си ги мисля?
Аз - творец!?
Не! Аз съм един слепец!
Заслепен съм от собственото си аз,
превърнал съм се в нещо, което не ми харесва.
Не искам и на никого да се меся,
а често го правя.
Чувствам се като пронизан от сабя,
сабя на нещастието.
О, величава слава, тебе отново те няма...
Още се питам дали съм те имал?
Ще се появиш ли дори насън?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...