Весан (Ангел Веселинов)
530 763
Mar 27, 2006, 6:23 PM

Несподелена обич 

  Poetry
1024 0 10
Дъждът и мокрия чадър
събраха стъпките ни в мрака.
И бях щастлив, и бях добър,
и бях изпълнен със очакване
да чуя тихичко; "Ела!"...
И с плахи пръсти да погаля
косите ти, с дъх на смола,
на влажен вятър... Не разбра ли,
че те обичам, че боли
след всяка среща и раздяла?
Не! Пак съм сам, и пак вали...
И сякаш времето е спряло!

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??