Несретник
Настъпва шепотно нощта,
с ромола на бликащите извори.
И в тази звездна тишина,
унило бродещ във сумрака,
потънал в своята тъга
бездомник търпеливо чака…
Поглежда плахо той Луната,
превърнала се в нощен цвят.
Жълтицата си търси, но съдбата
не го поръсва с благодат!
Звезди сияят, а беднякът
потънал в своята тъга,
сломен от яростта на мрака
не вижда тази красота.
Зората идва, ден се ражда.
Несретникът ги среща пак.
С надежда във сърцето чака
нощта си звездна и златния петак.
© Лидия All rights reserved.
