Несъдбовно
Несъдбовно
Какво пропуснах... всичко или нищо,
сгреших ли някъде фатално,
догарят въглените на едно огнище,
в което стрих съдбата си прощално.
Не искам да е тя, която
бележи с цветно датите от календара,
копнея за едно "самотно" лято,
в което да избирам следващата гара.
Не са ми нужни шансове, късмети и поличба,
да бъда вятър скитащ нощем... Искам.
Да получавам спомени със надпис "лично"
и да отекват думите ми... като изстрел.
Повярвах ли... или от ярост
завързах пак стрелките за Надежда,
че "Искам" ражда следващата радост
и "Мога" Утрото довежда.
© Петър Трифонов All rights reserved.
