Несъвършени лягат дните
Несъвършени лягат дните
и не написани докрай.
Не съм прескочила стените си –
от себе си не съм излязла.
Стоят заключени вратите ми,
в очите ми заседнал залез.
Не съм преглътнала мечтите –
на гърлото ми нагорчават.
Понякога една надежда
като прозорец се отваря,
един квадрат небесносиньо
небесни мисли в мене внася.
Понякога усещам птица –
почувстван полет –
дълбоко в моята зеница
едно събуждане се ражда –
надмогвайки над тъмнината,
над прозаичната реалност,
превръщайки ме в свое царство
във мене тържествува вяра.
© Росана Терзиева All rights reserved.
