Mar 22, 2013, 8:55 PM

Несъздател

  Poetry » Other
530 0 0

    НЕСЪЗДАТЕЛ

 

Събера ли всичко,

което ми липсва,

ще избухне Нова Вселена!

Излея ли всичко,

което ме мъчи -

ето ви и Океан.

Но не искам

да съм Създател

на паралелен свят.

Затова ви харизвам

разпиляната обич

и потъпканото Добро,

дето никога

ненаказано не остава...

Всичко друго e

Забрава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитринка Калева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...