Неудобна
Не мога да ти бъда неудобна,
във мен да виждаш само дискомфорт...
нали видя във мен душата сродна,
за кораба си най-бленуван порт...
Не ме превръщай в уискито без лед,
чорапа мокър във ботуша -
във меденка със захар вместо мед,
в студената вода под душа...
Аз няма да съм фасът недопушен
и бира изветряла от нощта...
Перчем по челото ти непослушен
и бръчките дълбоки край носа...
Не съм измачканата ти любима риза,
одрасканата със пирон кола...
Не съм икономическата криза,
забравената в офиса пола...
Не искам да съм нокът неизрязан,
лекенцето ти на костюма сив...
Не съм и показалецът порязан,
ръбът по панталона - крив...
И няма да съм лампичката на бензина
и ден дъждовен без чадър,
от картата ти липсващата сума
и... някакъв си бял кахър...
Не искам, чакаща и някъде последна
във списъка с задачи, да стоя,
да бъда книга на лавицата поредна
и недочетена да си мълча...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
