Неусетно
Неусетно
Онова, което се нарича –
наш живот и земни дни,
е така ужасно прозаично,
ала здраво ни плени!
Онова, което уж наяве
го наричаме живот,
неусетно някак отминава
като облак в празен свод…
© Бòгумѝл Шàар All rights reserved.
Неусетно
Онова, което се нарича –
наш живот и земни дни,
е така ужасно прозаично,
ала здраво ни плени!
Онова, което уж наяве
го наричаме живот,
неусетно някак отминава
като облак в празен свод…
© Бòгумѝл Шàар All rights reserved.

nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...