Feb 11, 2009, 10:29 PM

Неустоимо

  Poetry » Love
1.1K 0 14
Неустоимо ме привличаш,
насищаш моя свят с копнежи
и с лекота душата ми събличаш,
във вените ми вливаш нежност.

Неустоимо се усмихваш,
небето къпе се във твоя смях,
звездите дяволито ти намигат,
а в мен запалваш хиляди слънца.

Неустоимо ме обичаш,
на моята вселена си компас,
сърцето е единствения барометър
за случващото чудо в нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...