Неведение
Иронично поглеждаме (уж на трезва глава)
на човешкия опит - тази малка вселена.
И не виждаме "как", и "защо", и "кога"
провокира вниманието ни неизследвана тема.
Непонятна е тя. И какъв ли подход
определя развитието на отделния случай?
Сякаш тайно заключен е всеки шифър и код.
Ти се чудиш, но отговор няма как да получиш.
А човекът все тъй ще витае неук,
а космически бездни на душите ще носи.
Аз изхвърлям иронията и се махам от тук.
Достоевски оставям - да открие въпроса.
© Димитър Вучев All rights reserved.
Хареса ми стиха.