Невидими очи
Зад погледа ти влюбен и сияен
не се ли крие втори чифт очи?
Очите, за които аз не зная,
защото искаш да ми ги спестиш.
Невидими очи, с които плачеш –
зад другите, изпълнени с любов;
обидени очи, в които дращи
един несподелен и парещ зов.
Обичам те. И знам, че ме обичаш.
Обречени сме с теб един на друг.
Но в думата "обречени" е скрита
и сладостна нега, и тътен глух.
Успявам ли да бъда твое всичко?
И можеш ли докрай да ми простиш,
че тъй несъвършено те обичам?
Дано да имаш само две очи...
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
