Nov 23, 2012, 11:56 AM

невинаги идваш... 

  Poetry » Love
630 0 4

невинаги идваш с гръм и трясък,

понякога тихо и бяло валиш по цяла нощ,

а сутрин те вдишвам с първото кафе -

празнично-искрящо-бяла,

а пръстите ми замръзнали от липса,

залепнали на горещата чаша,

болят и те жадуват

и само за секунда ги пускам - розово-сгорещени

да претичат по снежните блокове,

да ти откраднат спящата усмивка

 

© Цветелина Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??