Невъзможна еволюция
Изчакай, докато стане време за поне още едно обичане,
загледан в моя прозорец.
Но недей да хвърляш тъмно по него,
защото стряскаш задрямалата в мен светлина.
Ще те пусна в моята стая, само ако обещаеш,
че на тръгване няма да си забравиш пак мрака при мен.
Извинявай, че е толкова разхвърляно в мен
и не мога да си намеря причината,
която те прави специален.
Забелязал ли си как се ловуваме един друг,
за да забравим, че в миналото са ни плячкосвали?
Моята хранителна верига започва и завършва с теб
в една невъзможна еволюция.
Изучила съм те вкаменелост по вкаменелост,
затова ти позволих да рисуваш
по стените на моята пещера.
Но вече не мога да ти давам подслон
от ледниковата епоха на другите,
защото в мен понякога става херметическо
и не искам още една пукнатина.
© Мария Василева All rights reserved.
