Изчакай, докато стане време за поне още едно обичане,
загледан в моя прозорец.
Но недей да хвърляш тъмно по него,
защото стряскаш задрямалата в мен светлина.
Ще те пусна в моята стая, само ако обещаеш,
че на тръгване няма да си забравиш пак мрака при мен.
Извинявай, че е толкова разхвърляно в мен
и не мога да си намеря причината,
която те прави специален.
Забелязал ли си как се ловуваме един друг,
за да забравим, че в миналото са ни плячкосвали?
Моята хранителна верига започва и завършва с теб ...