Невъзможна любов
Колко неща нас делят ни,
но с очи пак в мрака се търсим
и от пречки за нас непонятни
пак за чуждите грешки се съдим.
Стени и прегради убиват
тези чувства тъй топли и нежни
и сърцата ни бавно загиват -
обречени все да са грешни.
От хули и мнения чужди
любовта ни замръзна, застина,
все ще има кой да ни съди -
това го показват мнозина.
Те изпиват радостта от лицата
със завист зловеща и грозна,
разпространяват навред те мълвата,
че това е любов невъзможна.
Една страст в две сърца е побрана,
защо да е грешка това,
защо да отваря болезнена рана,
защо ни е жива вода?
© Ивелина Русева All rights reserved.
