Невъзможна любов
Пак лежа сама и гледам към тавана.
Сетих се за теб и мъчно ми стана.
Затова, че си студен,
затова, че не си за мен.
Как животът ме наказа,
да желая те, вместо да те мразя.
Че всяка мисъл изпълнена е със срам.
Но защо пък вина не чувствам грам?
Месеци минаха, а ти не се обаждаш,
само нея със своето внимание обграждаш.
А аз чакам ли да мине, да мине - не минава.
Сърцето тебе иска, крещи и не престава.
И гледайки към тавана, пак ще се запитам:
Докога из тези невъзможни чувства ще се скитам?
Изведнъж заспах и теб видях.
Само сънищата ми остават моето спасение.
Само в тях те срещам, мое вдъхновение.
Събудих се внезапно и вече беше сутрин.
Умирах за кафе в тази мрачна утрин.
Завъртях се в леглото и погледнах към тавана,
сетих се за теб и отново мъчно ми стана.
© Ивета Врескова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
По-добре невъзможна - отколкото никаква.
-
Ей тука е мястото, където Никифоров да си каже мнението! Сигурно ще е по - забавно от самото произведение!
-
ако имаш в повечко от тъз любов
ако имаш във излишкък...да речем кило и половина
опаковай в упаковъчна хартия
и прати ми ...че съм пригладнял за трима
стига тъй на гладно с туй кафе...
че яде ми се......ЯДЕ... -
Колко простичко, искрено, човешко...
-
Непретенциозно, изпълнено с дълбоки чувства. Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
