Невъзможна любов
Врабеца летеше в небето,
на вятъра беше пастир,
а златната рибка в морето,
танцуваше в морската шир.
Видя я отгоре врабеца
и мигом припламна искра,
а тя го покани в двореца,
но той беше там под вода.
Та гмурна се смело врабчето,
без въздух остана, аха ...
още миг ще потъне навеки,
изплува, размаха крила.
Тогава той мило и каза:
- Ела в моя звезден палат.
И тя от водата изкочи,
във въздуха тъй непонат.
Тя без вода пък не може,
започна да свива хриле.
Загърчи се, миг още, Боже...
замалко и тя да умре.
Накрая те вече разбраха,
че туй е любов безнадеждна.
И дълго време тъжаха,
за тази съдба неизбежна.
Дори любовна е безсилна
два свята един да направи,
природата щом е решила,
във мъка сърцата да дави.
© Мом All rights reserved.
