Невъзможна любов
Врабеца летеше в небето,
на вятъра беше пастир,
а златната рибка в морето,
танцуваше в морската шир.
Видя я отгоре врабеца
и мигом припламна искра,
а тя го покани в двореца,
но той беше там под вода.
Та гмурна се смело врабчето,
без въздух остана, аха ...
още миг ще потъне навеки,
изплува, размаха крила.
Тогава той мило и каза:
- Ела в моя звезден палат.
И тя от водата изкочи,
във въздуха тъй непонат.
Тя без вода пък не може,
започна да свива хриле.
Загърчи се, миг още, Боже...
замалко и тя да умре.
Накрая те вече разбраха,
че туй е любов безнадеждна.
И дълго време тъжаха,
за тази съдба неизбежна.
Дори любовна е безсилна
два свята един да направи,
природата щом е решила,
във мъка сърцата да дави.
© Мом All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, че го постави в любими Таня. Бъди вдъхновена!
-
Хубав стих!
-
Благодаря, Ники! Бъди вдъхновен!
-
Успех, Мом!
-
Виолета, благодаря, че добави този стих в любими!
-
Благодаря, Петя! Пожелавам ти вдъхновение.
-
Интересно си представил тази любовна история. Успех и от мен
-
Благодаря, Ради!
-
Много хубаво стихче си сътворил, отново!Успех ти пожелавам ! Вярвам в теб❤️
-
Благодаря, Жени! Желая ти вдъхновение.
-
Гласувах. Успех.
-
Радина Димитрова, благодаря, че добави този стих в любими.
-
Филка, благодаря, че добави този стих в любими.
-
Злати, Люси, благодаря Ви. От идеята до написването на стиха ми отне малко повече от час. Та най-хубавите работи са плод на случайност и спонтанност.
-
Мом,много хубаво !Успех 😊
-
Мъдър стих! Давам глас и пожелавам успех!
-
Блогодаря, Милена! Бъди вдъхновена!
-
Хубав поучителен стих! Давам ти глас!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
