Feb 21, 2007, 4:53 PM

Невъзможно

  Poetry
843 0 1

Нарисувай ми с очи светлината,
подари ми миг от вечността.
Потърси рая на земята,
погали заради мен реалността.

Загаси пламъчето в моите очи,
преброй звездите на небето.
Оплети радостта си в моите коси,
погъделичкай с целувка сърцето.

Вземи цвят от тъмнината,
изпей песента на любовта.
Намери красивото в грозотата,
подари ми мелодията на една сълза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Малева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Един от най-добрите стихове, които съм чел тук...браво

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...