Dec 5, 2010, 1:43 PM

Невъзможно обещание

  Poetry » Love
2.1K 0 39

Невъзможно обещание

 

На Галина Вълчева

 

 

Да можех вечност да ти обещая

по пясъчния хълм на всяко детство...

А аз какво? Затворен в тази стая,

зад бялата ù тишина, приветствам...

 

събудената в теб кипяща лава -

бездънна страст, наежена, ту кротка.

Все някой ден оттука ще отплавам

с балкона белнат - непобита лодка...

 

през ери, дето помежду ни, нощем

дълбаят стъпки - пропасти огромни.

Затуй постой отвъд съня ми още...

да те погледам и докрай да помня...

 

извивките на тялото ти в мрака,

което свети като старо злато

и аз да го отмъкна дълго чака...

наместо да се вкаменя, когато...

 

... смириш до болка моите къдрици

с дъха си лепкав, трескав, ласкав, огнен,

и като в ято полетяла птица

ръката ти виши крило за сбогом...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments

Comments

  • докосване в съня от пръсти полепнали със златния прашец на стара и забравена история.... Красивоооо харесах многооо )
  • Честито юбилейно стотно стихотворение, Иво! Великолепен е този твой начин на писане, силен... и стилен! Поздрав!
  • линасветлана (Светлана):Визитата ти ме радва, Светле.
    purko59 (Ангел Веселинов): Малко е да си поет, трябв да си влюбен, Анчо...
    gashoka (Галина Вълчева) Еми, ще я наобиколиш, когато си хвърлила посев...Намиг
    vicont (Боби Кастеелс): Благороството ти е в повече, Виконте. Чест ти прави. Чест е и за мен да ми гостуваш.
    Вирго99 (Ася Толедо): Неповторима и ненадмината, както винаги, Ася!
    yoananikolova (Йоана Николова): На това му се казва коментарна прегръдка!
  • Ивайло...!!!
  • Поетична красота!
    Поздрави, Бароне!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...