Sep 22, 2006, 10:53 AM

Невъзможно се оказа всичко!

  Poetry
2.2K 0 11
Не искам да си тръгвам,
но нямам и причина,
която да ме задържи,
да остана в тази безмислица,
да бъда актьор в театър,
да бъда просто декор,
в дома от мечти които,
може би сама построих...
След срещата първа със теб,
аз погледнах света "в очите"
и поисках да го променя.
със силата на любовтта си,
нали чрез нея било възможно всичко,
за да избегна фалша и суетата от дните...
Невъзможно се оказа всичко!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...