Вярвам, 
че звездите са родени в някоя благоуханна пролет, 
след залеза на мечтите, 
от хиляди малки черешови цветчета,

откраднати на дърветата от самотния, топъл вятър 
и плавно понесени далеч, 
и нагоре, нагоре, нагоре –
в безкрая,
където всяка нощ танцуват 
своите нежни мечтания да срещнат отново 
слънцето. 
И тръпнат в очакване, 
блестящи от надежда в невежеството си. 

А нежният вятър все още ги милва, 
незабележим.