Неземно II
Пламъците черни са розите
вплели се в моите вени.
Горят, не горят, горят, не горят:
а живеят, живеят, живеят - вечно тлеят.
Морските вълни са немофилите
взели в обятията си тялото ми.
Преливат, вълнуват, поглъщат,
не спират, взимат, не връщат,
вечни нощи под лунни лъчи
се взират, искат още -
от очите ми: лаврови сълзи;
от устните ми: бисери;
от кръв и плът: звезди
човешки тела приели;...
Ветровете са анемониите в моите коси.
Непреклонни, свободни, диви: на вятъра са дъщери.
Капани от копнежи - мънички
в кошници три сложени:
малини, капини, ягоди, боровинки.
Опитам ли веднъж - там и ще остана.
Завинаги на тях вярна.
Постелено ложе на брега:
Орион отгоре ми се наслаждава.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
