Ни ден, ни миг дори...
Ни ден, ни миг, съмнение дори –
войник е всеки мъж и всякоя жена.
Окопна е животът ни война.
И аз съм фронтовак, един от вас –
самолет, свален над собствена земя,
изгарящ танк, изпразнен автомат,
и групов гроб на ничия земя,
и цвете, поникнало до празния окоп.
Ни ден, ни миг съмнение дори –
Свободата тук отдавна е покойник
и разруха е жизненият ни настойник,
повела ни по житейската пътека –
невидимата линия на фронта,
завзела спалня, дом, родина…
Приятелството е единствената ни утeха.
За него радвам се, но и боли ме.
Може би защото, фронтовата линия е скрита.
Ни ден , ни миг съмнение дори –
фронтовата линия във мен и в теб тупти...
войник е всеки мъж и всякоя жена.
Окопна е животът ни война.
И аз съм фронтовак, един от вас –
самолет, свален над собствена земя,
изгарящ танк, изпразнен автомат,
и групов гроб на ничия земя,
и цвете, поникнало до празния окоп.
Ни ден, ни миг съмнение дори –
Свободата тук отдавна е покойник
и разруха е жизненият ни настойник,
повела ни по житейската пътека –
невидимата линия на фронта,
завзела спалня, дом, родина…
Приятелството е единствената ни утeха.
За него радвам се, но и боли ме.
Може би защото, фронтовата линия е скрита.
Ни ден , ни миг съмнение дори –
фронтовата линия във мен и в теб тупти...
© Димитър Ганчев All rights reserved.
