Ние и Нощта
Ние и Нощта
Дойде за мен – и ме позна,
а аз заключила отдавна бях…
дойде, когато ме от друг боля,
и поемах на Лета към брега
Болка те гостих, че пости бяха –
„гък” не каза, че от нея си преситен.
Валеше вън – валеше ни в душата…
Денят, и той не спря, че бил транзитен.
Нощта се инатеше – без Любов – не ляга –
страх имала от сън – „умиране” го рече, а
в дъното на чаши, удавница Любов пищеше –
глътка мъка (и „на екс”!) я роди в обратна тяга –
Жрица, в oгнено дуенде – Любовта гореше!
Паяжините ни по кьошетата подпали
и по факел, вместо болка там постави
Тъмнината се съблече – „ще си лягам”, рече –
„Любовта не ми гасете – нека да ви свети!”
А тялото ѝ като гланц блестеше, и като стилет!
(недокосван сто лета) А имаше тъй много лед и
го трошеше – да грейне Каменното цвете*.
*Каменно цвете асоциира се с неочакваната любов
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добро утро, Жени! Благодаря!
-
силен стих!!!
-
Ели, от теб това значи много! Благодаря ти!
-
Като стил си единствена за мен, Рени.
С неизчерпаемо въображение.
Очаквам с интерес публикациите ти. -
Нинче!!!
-
Много силно....страхотно...Дано болката в душата и сърцата бъде излекувана с каменното цвете?!
-
Руми, Люси! Благодаря ви от сърце!
-
Чудесно🌹Поздравления за наситения с емоции стих.
-
Рени! Възхитена съм! Тези думи и изрази, които мога да прочета само и единствено при теб... удивително! Поздрав!
-
Всички вие, ме трогвате толкова много всеки път: Валентине, Ачо, Марго, Влад, Силвенце, Роби, Валя, Младене, Хари, Васе!
Гавраиле - отговор във рима, за тебе винаги ще има:
В този свят на болка и раздяла
Любовта зимува в гърлото поспряла
ала болка по Любов, ако не погълнем
Каменно цвете няма под леда да зърнем... -
В този недокоснат свят
само Любовта гореше
дали в затвора леден
запазило бе красотата
Каменното цвете. -
Любимо! Поздрави!
-
Хубаво!
-
Великолепно Каменно цвете* си поднесла на читателите си, Рени. Възхитено те аплодирам! Чета те винаги с голяма наслада. Понякога не успявам, обаче, да те коментирам по чисто технически причини /с тези само 5 коментара на ден и Христос да бях, пак нямаше да смогна да уважа творците, чието творчество ценя в този сайт/.
Да продължаваш да имаш летящо вдъхновение за нови високи творби! -
Великолепно, Рени!
-
Хареса ми стиха ти, Рени!...
Поздрави!... -
Магически са стиховете ти, има някакво вълшебство в тях!
-
Пламенна поезия, която грабва душата! Поздравления, Рени!
"Жрица, в oгнено дуенде – Любовта гореше!
Паяжините ни по кьошетата подпали
и по факел, вместо болка там постави
Тъмнината се съблече – „ще си лягам”, рече –" -
Каква измъчена страст?! Много образно!
-
Еха старст и тяга а после любовта си ляга!Много нежно бурен стих!Поздрави Рени!
-
Много хубаво Стихотворение!
-
Албенче, сърдечно благодаря! И за това, че и ти, и Бърнс поставихте в Любими.
Любе, прочете - и "позна"!
Чудесен стих, скъпи! -
Познах те! И за теб дойдох!
Ключалката ръждясала отключих...
при теб намерих истинска Любов
и най-накрая с "Болката" приключих!
Чудесно е мила! -
Рени, толкова си непосредствена, неподправена, истинска!... Чудесни поетични образи си сътворила! Поздравявам те и те прегръщам! Бъди все такава огнена!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
