//
// Ти, който по-късно покажеш тук своето лице! Ако твоят ум разбира, ти ще попиташ, Ние кои сме, Кои? Попитай зората, попитай росата, тревата попитай, попитай леса, попитай вълната, морето попитай, попитай дъжда, и вятъра в бурята люта попитай, попитай любовта. Попитай земята, земята на страданието и земята любима. Попитай сърцето, сърцето, в което Господ тупти! Ние кои сме, кои?//
15-ти май 1984 г. Записка в дневника. Автор – неизвестен.
//
И сега пред мен стои едно момиче,
неговите изумрудени очи ме питат:
" - Ти си...?! Ти си...?!
Кой си?!... А ние кои сме... Кои?!"
Думи не намерили в земните езици,
безмълвието в слово да преоблекат,
отговор очакват онемелите зеници
от земя, небе и блещукащи искрици ...