Ние петимата - Надежда, Мир, Търпение, Любов и Аз
А така! Събрахме се петима! Как ли? Всичко ще ти обясня...
Вчера вечерта до магазина, уж отидох за цигари и вода...
Както ходех си по тъмната пътека, едър мъж до мен се приближи...
Мислех си, ще ме убие? Нека! Ала той поиска ми пари...
Пратих го да ме изчака вкъщи... там парите под леглото си държа,
от начало малко се намръщи... ала тръгна... Нека продължа...
Свих зад ъгъла... едно момиче, светло, русокосо ми заплака,
нямало подслон за тази вечер... пратих я във къщи да ме чака...
После стара баба ме пресрещна, там, на тротоара беше свита
и погледна ме с неистова надежда, гладна бе, прочетох ù в очите.
Пратих я и нея към дома си... Точно стигнах вече магазина
хулиган един изцапан, мръсен, викайки за помощ ме настигна.
Гонели били го полицайте... Можех ли аз друго да направя,
пратих го във къщи... Не гадайте. Малък е, греши, ще го поправя...
И така събрахме се набърже – аз и още четирима луди,
знаела ли съм какви ги върша... да ги пусна вкъщи, все се чудя...
Неслучайни са били сега усещам. Как ли? Мога вече да ти кажа...
Трябвало е всички да ги срещна, да ги настаня и чуя даже...
Първа почна да говори сухо баба. Каза ми, че отдалече е дошла,
стискаше в ръчицата си слаба две писма – НАДЕЖДА и МЕЧТА.
Каза ми, че важно е да вярвам в утрото, във бъдеще добро,
можела съм всичко да поправя, ако прочитам вечер нейното писмо.
После заговори господинът, дето искаше от моите пари,
каза ми да искам, за да имам, да бъда водена от СВЕТЛИНА и МИР.
Русото момиче ме прегърна, поразплака се, страхливо промълви,
трябвало съм малко да почакам и с ТЪРПЕНИЕ ме нежно награди.
Малкият единствено мълчеше... попитах го – „Нима не бях добра”,
„Именно” ми отговори – „Беше... и за това се някак двоумя”.
„Нося ти...” отново изповяда... с поглед хулигански весел, но суров –
Каза ми – „Проклятие или награда... ще прощаваш – давам ти ЛЮБОВ!”
© Ирина All rights reserved.
