Apr 3, 2006, 10:25 AM

Ние сме прашинки в Космоса...

  Poetry
1.6K 0 5
                 
             
                  Вселена!..звезди,метеори,планети,
                  черни дупки,джуджета,комети..
                  Траектории-вечни въпроси..
                  Земята от нас милост днес"проси"
                  Разумния човек изсича горите,
                       безмилостно отравя водите.
                       Гори зелените и дробове,
                       възнася в култ лъжливи богове..
                       Земята ридае и дава ни знаци!
                       Какви непукисти-големи юнаци!
                       Боклуци панелни под блока..
                       Улични сметища- кой ще ни хока..
                       Какво ли ще оставим утре на децата ни?
                       Земя задъхана и състарена..?
                       В озоновата дупка на сърцата ни-
                       ще гасне бавно съвестта ни уморена..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...