НИГРЕДО

Някъде далече в пъстрото поле,

ти ми се усмихваш, носиш ми цветче.

Толкова ме трогна, взех цвета с мен,

нещо ме докосна, нещо ме превзе.

Някъде далече под безгрижното небе,

аз копнея и тъгувам за едно цветче.

Има ли надежда да се слеем в едно,

някъде далече в пъстрото поле.

Някъде далече сред едно поле,

ручеи се сливат с океани в едно.

Птиците отлитат, взимайки от нас,

топлината на душата, сгушена в нас.

Някъде далече под свенливата Луна,

стъпвам плахо по тревата, плачейки без глас.

Искам да избягам, но ме обладава страх,

зная, че без воля няма как да полетя.

Някъде далече в нереални светове,

смътни сенки ме преследват като гневни ветрове.

Тъмни облаци надвисват, изкушавайки ме с плач

да забравя за цветчето, да се слея с тях.

Някъде далече, как искам да знам къде,

лежа и си мисля, а сега накъде?

Дъждът си отиде с бурните ветрове,

а аз се питам, по дяволите, накъде?

Някъде далече на брега на море,

аз се предавам на страстта в моето сърце.

Защо да тъгувам, когато си в мен,

виждам те в росата, в дъгата и в безоблачния ден.

Някъде далече, вече знам къде,

аз летя и чувствам ритъма на моето сърце.

Тъмни сенки се прокрадват, но не ме е страх,

вече зная кога да се слея и с тях.

Ралица Сърцанова