Никога не би обичала поет
Де да можех да бъда разумен,
стихове за теб да не пиша.
Де да можех, но времето мина
само в тебе останах си влюбен!
Не бях и няма и да съм,
до такъв никога не би вървяла.
Един поет до болка непознат,
а ти единствената моя муза!
По цели нощи пише за нея,
докато тя до друг щастлива спи.
И още влюбен, на чудо се надява
тя на сватбата да каже "Не"!
Де да можех сега да сънувам,
той да ти пише, аз да съм до теб.
Но е точно 2:30 и съм буден -
ти никога не би обичала поет!
© Калоян Калинов All rights reserved.
