Понякога е трудно
да признаеш чувствата си.
Да кажеш няколко думи,
които да те издадат.
Да кажеш на някой “обичам те”.
Да го гледаш в очите и да кажеш “прости”.
Да го търиш с поглед
и да му кажеш “довиждане”.
На човека, когото обичаш,
За когото мислиш и твориш.
Но трудно е всичко това
И пред себе си да изречеш.
Понякога е лесно да се откажеш.
Да подминеш и да забравиш.
Но то тогава,
Няма да си обичала истински.© Диляна All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
