Никога сам
Блестят във очите ми пътища снежни.
Дебнат капани. На лов за мечти...
Търся следи от целувките нежни -
капки любов от предишните дни.
Всички понятия бягат от спомена.
Много пътеки се сливат в една.
Дървото край пътя започва от корена.
В листата зелени пълзи тишина.
Вчера сънувах заветната истина.
Днес я забравих. И хвана ме страх.
Спуснах си котвата. Влязох във пристана.
После почистих душата от прах.
В ранната утрин изникват желания.
Станах и тръгнах, без нищо да знам.
Празен и бял, с подновено съзнание.
С нови надежди. И никога сам...
© Йордан Илиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Когато във очите ти блестят снежни пътища...капани няма,особено за мечти!Те ,мечтите са в чистото сърце и копнеещата за красота душа!Прекрасни надежди!
-
Браво!
-
"Дървото край пътя започва от корена.
В листата зелени пълзи тишина."
До мозъка на костите ми пропълзя тази тишина! Много хубаво си го казал! И не само това! Усетих тези стихове! Благодаря за удоволствието! -
Рано или късно котвата се спуска... Много хубаво пишеш.
-
^!!!
-
уверено
здрасти -
Прекрасен стих!
-
Никога сам, на гребена на надеждите...Поздрав!
-
! Браво! -
Еее, браво!
Много ми хареса! -
Свежо, като полъх, от най- тихия, чист и бял снежец...
-
"Дървото край пътя започва от корена.
В листата зелени пълзи тишина."
!!!*
поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
