Никога сам
Блестят във очите ми пътища снежни.
Дебнат капани. На лов за мечти...
Търся следи от целувките нежни -
капки любов от предишните дни.
Всички понятия бягат от спомена.
Много пътеки се сливат в една.
Дървото край пътя започва от корена.
В листата зелени пълзи тишина.
Вчера сънувах заветната истина.
Днес я забравих. И хвана ме страх.
Спуснах си котвата. Влязох във пристана.
После почистих душата от прах.
В ранната утрин изникват желания.
Станах и тръгнах, без нищо да знам.
Празен и бял, с подновено съзнание.
С нови надежди. И никога сам...
© Йордан Илиев All rights reserved.
