May 2, 2006, 12:55 AM

НИКОГА ВЕЧЕ!!!

  Poetry
963 0 5
Няма да те моля никога вече,
няма да се унижавам.
В ръцете ти на Демон
никога повече няма да се давам.
Няма да те търся никога вече,
няма, без да си поискал
даже прошка -
сама да ти прощавам.
Няма да ме тъпчеш никога вече,
няма да ме наравняваш.
Ти искаш да те моля,
но силна съм -
и честта си не предавам.
Не се връщай никога вече,
вратата за тебе затварям.
Не смей да звъниш никога вече,
на непознати номера
не отговарям...
Не ме доближавай никога вече,
ти сам изгаси всички пожари,
не ме поздравявай вече,
когато те вида сънувам после кошмари.
И какво като безсилно те обичам,
това незначи, че
от себе си ще се отричам.
Окови не можеш да ми сложиш,
дори и бавна смърт да ми приложиш.
И да си щастлив днес ти пожелавам,
макар да не знаеш какво е това,
макар чужди думи за теб да са
Верността и Любовта!
Но ако някога разбереш,
че си загубил много,...
не го търси, то няма да се върне,
и че за това сърце си мъртъв,
то ще ти отвърне...!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Болката и трудностите те правят силен! Поздрав!
  • Много ми харесва стихчето ти..Брави и моите поздравления...
    Бъди силна...6
  • браво!6
  • знам че изживяваш трудни моменти скъпа...,но ти обещавам че неспирно ще съм до теб и винаги ще имаш моята подкрепа!Виж какви красиви плодове се раждат от болката....!Надявам се в бъдеще да се разждат още по-красиви, но породени от щастието и споделената любоВ!Обичкам си те....продалжавай да пишеш все така прекрастно!!!!!!! 6
  • Всеки стига до един момент, когато спира да бъде слабия и става силния.Поздравче

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...