Dec 23, 2008, 7:08 PM

Никой

  Poetry » Other
922 0 1
Никой, с теб в дъжда се крихме.
Никой, с теб обреченост красива споделихме.
Никой, ти зад мене беше.
Никой, никога до мен не беше.

Никой, аз крещях след теб.
Никой, аз горях за теб.
Никой, аз за тебе тлея.
Никой, никога не ще преодолея.

Никой, аз за теб танцувах.
Никой, аз без теб бленувах.
Никой, аз не знаех кой си.
Никой, знам, че вече никой си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели ИзбериСи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....