Никой не е бил...
Никой не е бил по-бездомен от мен.
Даже клошарят си има мост и Луна.
Дели си хляба с човека отдясно
и по-малка е вече поделената болка
с човека отляво.
Глътка вино, утеха,
разделена тъга е домът им.
Има ли някъде
по-прекрасен приют за душата?
А аз съм бездомна
и копнежа по теб къде ще прибирам?
(само него си пазя)
Тежи ми
между душа и небе да го нося.
Отляво е сърцето ми,
отдясно - никой...
Ти тук ме остави -
до оградата на света
и пак тук ще ме търсиш.
Винаги пътят стига до МОСТ,
а наоколо... къщи...?
© Маргарита Василева All rights reserved.
