Никой не ме е събличал така
Никой не ме е събличал така:
сочно,
влажно,
задъхано,
като бутилка шампанско.
Да нарисува първо с поглед
извивката на шията ми,
докато с диханието на съгрешил вятър
свали едната презрамка,
после -
другата
И онемялата голота
изпие бавно: на глътки...Никой не ме е събличал така:
като пролетна утрин
да сътвори росата на жаждата,
да ме покрие с було на тънка мъгла,
да покори хълма на желанието,
свличайки бавно,
нежно,
с попиващи устни
девство на свян и сатен:
Никой не ме е събличал така,
затова съм облечена цяла
в копнеж
и
Го
чакам.
© Христина Петрова All rights reserved.
