p74poli (ЛЪЧИСТА)
5 297

Dec 6, 2012, 2:43 PM 2020-12-06T11:17:35+02:00

Никулден

Poetry » Philosophical

760 1 0

НИКУЛДЕН

Вечно броди през морета

в необятни диви ширини,

взима силните момчета

за другари свои по съдби!

Дето мине и небе разтваря -

Николай - във времето Светец,

винаги помага и дарява

крепко здраве без конец!

Исках като него аз да стана:

хванал здраво кърмата в ръка,

"своят кораб" да подкарам

по вълните движещи света!

И така ме следват ветровете

по вода под звездното небе,

но на сън дочувам бреговете

като пристана на моето сърце!

ЛЪЧИСТА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0