yotovava (Валентина Йотова)
2631 22221
May 24, 2009, 5:16 PM

Нима... 

  Poetry » Love
672 0 5

Нима...

                                                   На Тодор


- Нима така ще се разминем? -

прошепна странникът в нощта.

Очите ти незабравими

излъчват мека топлина,

 

която искам да усетя,

да погаля може би веднъж,

а после в нея да изтлея

безмълвно като летен дъжд,

 

да те докосна крехък и безплътен,

стопен в зеления ти взор.

И друг навярно е намирал пътя,

лехата цветна в твоя двор,

 

рози брал е, пил е аромата,

на твоята целувка сладостта…

Аз прося само късчето позлата

от залеза трънлив през есента,

 

парче ръжда от нощ греховна

да ми дадеш… една троха,

изронена от тази невъзможност

да си единствена в света…

 

Сияй, усмихвай се, извирай,

под стъпките ти да трепти.

Случайно ако се разминем,

да бъдеш продължавай ти,

 

разпръсквай топлата надежда,

че има по света любов,

мъжът в която да оглежда

чупливия си вид суров….

08.12.2008

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??