Нима си тръгваш?
Нима си тръгваш?
Толкова логично!
Зад себе си затръшваш пак вратата,
по стълбището бързите ти стъпки
отекват бавно в тъмнината.
Това ли беше?
С всичко ли се свърши?
Защо така внезапно всичко стана:
в два куфара, нахвърляни набързо,
изнесе любовта ни цяла.
Отдавна знаех, щеше да се случи,
дали след ден, или пък след година,
игра блестящо, с много драматизъм,
на бис очакваше да те повикам.
Но няма, вече съм голяма
и зряла, и дори и безразлична,
завесата щом паднала е, зная,
спектакълът завинаги приключи!
© Таня Панайотова All rights reserved.
