Не останаха думи неизказани -
всичко знаеш за мен.
Останаха само малко чувства непоказани.
Но и те ще излязат някой ден.
Тишината бавно се пропуква -
гласът ти крещи, тъпанчетата ми спуква.
Но така е по-добре - защото знам,
че си тук. Или там. Аз съм с теб. Не си сам.
Нежна балада в ушите ми шепти.
Ти поемаш лицето ми в свойте шепи.
С бавна стъпка пристъпваме напред,
после назад. "Всичко, мила, е наред!
Ела да потанцуваме блус,
ще направя всичко по твой вкус!"
Сигурно сънувам. Тръсвам глава.
Не! Не е сън. Сянка пробягва по отсрещната стена.
Две сенки, вплели се в една -
нима това може да бъде лъжа?
© Яна All rights reserved.