Ниша за времето
Времето препуска по стрелки раздвоени -
изтича към един отговор, после към друг.
Губим се в тинята на една неувереност,
докато животът ни бяга. А сме без пулс.
Крехки са мислите ни, само думите силни -
колко думи ни трябват, за да не си кажем нищо.
А вътрешно усета ни трепери самотен,
жадуващ любов, говореща езика на истината.
Такава увереност, с моменти на вечност -
съществува от обич в безкраен момент споделен.
Засяда и времето в една малка ниша.
Животът е в миговете, в които го спрем.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
