Нищо друго
Не ми остана нищо друго,
освен надежда за това,
че някога на път изгубен
ще срещна паднала звезда.
Ще спра до нея, ще заплача,
ще видя колко я боли,
ще се опитам там пред здрача
да я повдигна, да лети.
Да види старите пътеки,
които с теб не извървях,
които странно не усетих,
не ги видях, не ги познах.
Ще я помоля да те срещне,
да ти разкаже за това,
че миналото е безгрешно,
но пък е грешна любовта,
когато не е споделена,
когато някак не върви,
когато думите във нея
се лъжат и не ги боли.
Когато спре да ни вълнува
дали ще плачем или не,
когато спре да съществува
във допира на две ръце...
Ще я помоля да те пази
от всяка следваща любов.
А аз, в средата или в края,
ще знам, че пак не си готов...
© Валдемар All rights reserved.
