Нищо лично!
Все казваш, че красива съм. Била съм.
В очите твои хубостта ми спи.
Не! Нямам пораженческа нагласа.
И никак старостта не ме търпи.
Жени на възраст, лягат си към девет,
с лекарствата и късни новини.
Аз слушам радио и пея...Шемет.
Не смее старостта да ме вини.
И музиката силна подлуди я.
Старица? Аз? Не! Просто няма как.
Омръзна ми метлата си да крия,
в гърба на времето я счупи пак.
И уж е полуглуха, ревматична,
избяга в Тилилейските гори.
Прости ми моя старост. Нищо лично!
Тя и смъртта там нейде се покри...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
