НИЩО ЛИЧНО
Сенките се спускат край реката.
Нищо лично. Време е да тръгват.
Аз не знам къде, но е оттатък –
някъде, където не е тъмно,
и в крилете им домуват вятър,
тих свистеж сред пролетното жито,
врабчова сълзица по росата,
макове и менци ненапити...
Все не вярвах, но сънувах снощи –
баби ми как шета по небето,
меси питка, бае над котлето,
дядо ми е млад и псето пощи...
Щях да ги прегърна, но – проклето
призори навън пропя петлето.
© Валентина Йотова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
