Нищо лично
НИЩО ЛИЧНО
Сенките се спускат край реката.
Нищо лично. Време е да тръгват.
Аз не знам къде, но е оттатък –
някъде, където не е тъмно,
и в крилете им домуват вятър,
тих свистеж сред пролетното жито,
врабчова сълзица по росата,
макове и менци ненапити...
Все не вярвах, но сънувах снощи –
баби ми как шета по небето,
меси питка, бае над котлето,
дядо ми е млад и псето пощи...
Щях да ги прегърна, но – проклето
призори навън пропя петлето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
