Нито миг по-малък
Как искам само миг да полетиш,
с крилете ми във синьото небе.
Да чуеш най-красивия си вик,
на свобода да тичаш,
с тичането на дете.
Как искам да погледнеш, ей така,
през поглед лишен от ежедневна суета.
Със моите зеници светлината да съзреш,
не с онези –
деформираните от греха в света.
Пониква свобода в дробовете,
веднъж отпили теменужен дъх.
След болката пронизваща сърцето,
разбудени след векове на сън -
застоял и прашен лъх.
Когато падащата празнота във мен,
превръща се в ботаническа градина.
Когато от изгубеност с превити рамене,
намерена се връщам,
към свободата тичам невредима.
Да пия жадно, и да дишам, и да имам
как бих желала този миг по-малък.
Наситена душата ми и жива,
и вкусила от Теб, Исусе, истинска храна,
най-вкусен залък.
Веднъж отпила изворна вода,
дъхът и вечно свеж ме упоява.
Не бих желала никога в света
със друга, жаждата да утолявам.
Когато си обикнат от Един
наречен с името Любов.
Живота има красота без грим,
събуден, истински и нов.
Не искаш този нов живот да бъде
зад стени затворен, принадлежащ
единствено на твоето сърце.
Желаеш с цялото си същество
да пулсира във вените на близките ръце.
Как искам само миг да полетиш,
с крилете ми във синьото небе.
Да чуеш най-красивия си вик,
на свобода да тичаш,
с тичането на дете.
© Мария All rights reserved.
