За нивата изписано е много:
от пещерните каменни платна
с рисунки на оралата край слога,
до хляба наш на кръглата софра.
Прекръствахме се мълком в поза строга
преди да сложим залъка в уста.
Отпивахме от виното на Бога
и лягахме си чисти в съвестта.
На нивата ми трънна, благодатна –
наследството на моите деди –
от буквите, засяти във браздата
очаквам аз стихът да се роди!
© Иван Христов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
