За нивата изписано е много:
от пещерните каменни платна
с рисунки на оралата край слога,
до хляба наш на кръглата софра.
Прекръствахме се мълком в поза строга
преди да сложим залъка в уста.
Отпивахме от виното на Бога
и лягахме си чисти в съвестта.
На нивата ми трънна, благодатна –
наследството на моите деди –
от буквите, засяти във браздата
очаквам аз стихът да се роди!
© Иван Христов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
