Сънувам. Аз съм над болката.
Всичко е минало.
Извървени са светлинни години
време и пространство...
Родила съм се отново.
Но... тръгвам по същия път. Към теб.
И пиша... С върха на ножа...
Нямаш време...
Тогава защо аз да си губя времето за теб?!...
Изморен си...
От твоята умора натежават крилете ми...
В мен се връща една невъзможност...
Да ме предизвика!
Ще бъдеш безвремие... в стихове...
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
