6.08.2020 г., 15:07 ч.

Но... 

  Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих, Друга
727 1 2

Сънувам. Аз съм над болката.

Всичко е минало.

Извървени са светлинни години

време и пространство...

Родила съм се отново.

Но... тръгвам по същия път. Към теб.

И пиша... С върха на ножа...

Нямаш време...

Тогава защо аз да си губя времето за теб?!...

Изморен си...

От твоята умора натежават крилете ми...

В мен се връща една невъзможност...

Да ме предизвика!

Ще бъдеш безвремие... в стихове...

 

                          © Павлина Петрова

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??