Но...
Сънувам. Аз съм над болката.
Всичко е минало.
Извървени са светлинни години
време и пространство...
Родила съм се отново.
Но... тръгвам по същия път. Към теб.
И пиша... С върха на ножа...
Нямаш време...
Тогава защо аз да си губя времето за теб?!...
Изморен си...
От твоята умора натежават крилете ми...
В мен се връща една невъзможност...
Да ме предизвика!
Ще бъдеш безвремие... в стихове...
© Павлина Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
